Мемориален комплекс "Тутраканска епопея"

Мемориален комплекс „Тутраканска епопея“ е смела и иновативна инициатива, която превръща историята на превземането на Тутраканската крепост през 1916 г. в живо преживяване. Комплексът е изграден на самото място на събитията – до Мемориал „Военно гробище – 1916“, където почиват над 10 000 загинали в боевете за освобождението на Добруджа. Новият музей поставя българските военни действия в контекста на Голямата война и разказва за тях с модерни средства.

В пространството от 1300 кв. м са оформени няколко ключови зони.

 Фоайето посреща посетителите с рецепция, кафене, сувенири и информационни киоски за Първата световна война.

 Мултифункционалната зала съчетава класически музейни витрини с модерен дизайн и 3D карта на бойните действия на Добруджанския фронт.

 Залата Диорама е сърцето на комплекса – 18-метров кръг с LED стена, която пресъздава атаката на Форт № 6. Посетителят попада в окоп, сред реални артефакти, а 360-градусовият филм го пренася в епохата на войната.

 Предвиден е и детски кът с интерактивни занимания, а около сградата е оформено парк-пространство за почит и размисъл.

Комплексът е създаден като отговор на нуждата съвременните музейни експозиции да бъдат по-ангажиращи и достъпни за млади хора. Тук посетителите не просто научават историята – те я преживяват, доближават се до емоциите и съдбите на войниците.

Идеята за мемориал край Форт № 6 се ражда още преди повече от век и намира своята реализация днес, в духа на новите поколения и технологии. Проектът е разработен от интердисциплинарен екип от историци, архитекти, дизайнери и технологични специалисти, които създават експозиция, съчетаваща историческа достоверност, уважение към паметта и силно въздействие върху посетителя.

За Тутраканската епопея

Тутраканската епопея е история за силата на човешкия дух и желязната воля. В тази история нашата армия блестящо успява в своя устрем „НА НОЖ“ да овладее най- модерното военно съоръжение, изграждано почти 3 години. Още след обявяване на война на Румъния, на Северния фронт се намира 3-та армия под командването на ген. Стефан Тошев, който, освен че е блестящ военачалник, владее и силата на словото. Помни се неговият призив на 2 септември, когато прогърмява: „Юнаци, ще ги биете! Ще ги смачкате! Ще вземете Тутракан!“. Всъщност малцина са вярвали, че тази крепост може да бъде превзета. Атаката на Тутракан започва на 5 септември под командването на ген. Пантелей Киселов. Само за няколко часа, без да спират, до пълно изтощение и „НА НОЖ“ българските момчета успяват да превземат главните фортове от външната укрепителна линия. На следващия ден със същия устрем пада и втората. Румънският генерал К. Теодореску панически напуска бойното поле. Същата паника обзема и всички румънски войници, които бягат на брега на Дунава, за да се спасят. Лодките се претоварват и под обстрела на българската артилерия реката посинява от войнишките униформи. Още след битката IV Преславска дивизия решава да погребе падналите български, румънски и немски воини в окопите на форт № 6, където днес се намира Военно гробище 1916.

Но в тази обща картина и статистика, в душите ни стоят онези хиляди български момчета, които дни, седмици и месеци споделят изсъхнал и плесенясал комат, които в недоимъка на българската армия са носели най-железния дух и блян… За тях калта, полепнала по тежките цинтове, болките от раните, грохотът на оръдията, ужасът от смъртта, са били сладко препятствие по пътя към справедливостта и мечтата за България… Днес те лежат там – до Тутракан…